неделя, 17 септември 2017 г.

Еднорози и...



Навярно го казвам често, но този път ми хареса как се получиха. Разбира се, в изработката като цяло на торти и бисквитки винаги ще има неща, върху които имам още да поработя, но при тези ми хареса цялостната им визия. Ей така както са събрани всички. Нежни, в бледи пастелни цветове, бяло, златно...

Най-приятната част от цялата работа обаче ми е да видя крайния резултат. Винаги съм правила всичко това за удоволствие. Удоволствие, което идва най-вече от усмивките на хората, когато си видят нещата. Това ми е най-вълнуващия и напрегнат момент. Да видя първата реакция. По това разбирам дали съм се справила и съм оправдала очакванията. Аз съм доста критична и винаги си виждам първо недостатъците, което означава, че моето мнение не е най-правилния ориентир. Всъщност красотата е много относителна. "Красотата е в очите на наблюдаващия".















петък, 15 септември 2017 г.

Кучешки истории



Доста неща ми се събраха за показване. Обещавам скоро да покажа всичко. Но няма да спазя хронологичния ред, защото нямам търпение да покажа днес една много любима торта.
В миналата публикация ви разказах за чихи срещата, на която бяхме. Приятна компания и мноооого кучета. Две седмици по-късно отново имахме повод. Още един рожденик. И познайте?! Още една среща! Ура! Бях толкова щастлива и с нетърпение чаках да дойде деня.
Отново взех участие не само с два броя кучета, ами и с торта.
Както винаги беше много хубаво! Отново се видяхме, поприказвахме си и времето мина неусетно. Няма да разказвам, ще оставя да видите снимките, те казват всичко. Уникални са. Влюбена съм в тях! И благодаря! Огромни благодарности към Дико и Ина! За всичко!


Рожденикът с тортата 
Одобрява я! Явно съм се справила добре.

Тя беше като предишината. С шоколадови блатове и крем с маскарпоне и бял шоколад. Гола, залята с шоколад. И едно мъничко рисувано на фондан чихуахуа. 





Моите Бари и Али <3

Али с любим Пиксел - един от домакините ;)