неделя, 4 септември 2016 г.

Какво ново: лято 2016


Толкова много време не съм писала нова публикация, че сега не знам от къде да започна... Вярно е, че не съм правила много неща това лято, но все пак се насъбраха доста, които бързам да ви покажа. 
Като изключим тортите много неща се случиха! Като започнем с това, че завърших училище, бала и другите неща свързани с него, през записването за университета (да, вече съм официално студентка!), вземането на шофьорска книжка, та чак до сбъдването на една моя ГОЛЯМА мечта. По-надолу ще разберете и за нея. Сега започвам в хронологичен ред с първите торти. 


Започвам с тортата с рибаря за Силвия, за чиито деца правих тази и тази торта .








Датите са 8-и и 9-и юли. А поводът, ако помните от миналата година, е рождения ден на малкия братовчед на Марти. Миналата година бяхме на тема Лего Нинджаго. Тази сме отново на Лего, но този път Nexo Knights. Да, и аз го чувах за пръв път! Съответно в интернет, който е основен източник на информация, нямаше никакви идеи за торти и бисквитки. Единствения ми източник на вдъхновение беше филмчето и играчките на рожденика. Що-годе успях да се справя. Винаги може по-добре, но е важно рожденика да е доволен. Така и стана!Беше много щастлив! Гостите също.







 






Пренасяме се ден напред за другата торта. Тя беше за родителите на Марти, които преди година заминаха за Англия, а сега се връщаха за кратко. Нямаше как да не ги посрещнем с нещо сладичко и тематично. Затова двамата с Марти се спряхме на торта и то не каква да е, а куфар. С паспорти, българското знаме, знамето на Великобритания... Всичко, както си му е реда :) 







След тези две торти, правих на няколко пъти орео-трюфели, тарталетки с карамел и шоколад, бисквтики... ей такива дребни неща. 
Следващата дата е 3-и август. Отново повод, за който правихме и минала година и по-конкретно за Мишето. Минала година правихме Спондж Боб. Тази година темата беше по-интересна и не толкова популярна, а именно - Слънчевата система, планетите... Имаше една двуетажна торта и една едноетажна без особена декорация, за да стигне за всички. Също така и бисквитки, отново на същата тема. Всяка бисквитка със снимка на различна планета. 


 


Около две седмици след това майката на Мишето отново се свърза с мен. Този път за рождения ден на дядото. Тортата беше слънчоглед, към която имаше и бисквитки, отното слънчогледи. Доста се поизмъчих с изрязването отстрани и нямаше много смисъл от него, но искаха да не е обикновена кръгла отстрани. Искаше ми се през по-малко разстояние да я изрежа, но блата не ми го позволи. 


 


Следващата дата е 4-и септември. Сватбата на Тони и Асен. Около половин година преди това (още ходех на училище) в коридора в училище ме спря една от госпожите да ми каже, че е гледала какво правя и, че синът и се жени есента. Седмици по-късно се срещнах и с двамата. Първоначалната идея беше да ме ангажират за торти, бисквитки... Но след като помислих отказах, защото все пак това беше сватба - съответно огромни количества. Просто нямах физическата възможност да се справя. За да успея, трябваше да започна доста по-отрано, а така нямаше да бъдат пресни нещата... С две думи - нямаше как. Извиних се и им обясних как стоят нещата. Те подходиха с разбиране, за което им благодаря и не се отказаха от мен. Отписахме само тортите. Бисквитките останаха. 100 броя. В бяло, розово и синьо - цветовете на сватбата. Да си призная - за мен беше изключително приятно да ги изработя. Да участвам в сватбата им, макар и по този малък начин. И въпреки, че бройката беше голяма, а модела на всички почти един и същ, не съм изпитала и капчица отегчение от работата върху тях. За опаковането ми бяха нужни още поне един чифт ръце (на мама), с която да ги опаковаме. Направо си беше серийно производство, както каза тя. Още веднъж им желая много много щастие!



 



Май тортите свършиха. Значи дойде ред да покажа най-хубавото нещо, което ми се случи това лято и изобщо като цяло. Честно - няма такова щастие! Както чух наскоро - "Щастието започва с влажен нос и завършва с махаща опашка." Подкрепям това твърдение на 100 процента и само този, който не е имал куче не би ме разбрал. Представям Ви Бари




От както се помня винаги съм искала малко кученце и по-специално чихуахуа. Даже може да се каже, че това ми е детската мечта. Но противно на повечето такива мечти, които с времето изчезват, моята остана и ставаше все по-силна и по-силна. Въпреки, че нямаше шанс това да се случи. Тате беше абсолютно против :D Но сякаш, защото пораснах ли или защото започнах да оставам все по-често у Марти, двамата си казахме защо пък не?! Решихме да си вземем кученце, което ще живее у тях. С уговорката да не го водим у нас, че нали тате уж не дава (към днешна дата дори спят заедно!). Обмислихме всички възможни ситуации, дали ще се справим или не. Премисляхме отново и отново. Казахме първо на мама, която пък да подготви тате (въпреки че на практика той няма да има нищо общо). И една вечер тя му каза, а пък той реагира толкова добре! Дори започна да търси заедно с нас. А това беше доста сложна задача. Тук е моментът да призова всички, които мислят да си взимат куче. Търсете информация! Четете много! Това, че близо месец преди да го вземем четяхме постоянно в интернет, ни помогна да вземем правилно решение. Повечето обяви в интернет на прекрасни кученца, снимани на прекрасни зелени полянки и т.н. се вземат от puppy mills или така наречените борси. Гаранция за здравето - никаква! За съжаление разбрах за много такива случаи, които завършват фатално... 
Няма нищо случайно! Определено сега е бил точният момент, трябваше да търсим дълго, за да намерим нашето си кученце. Заслужаваше си! 

А за него какво мога да кажа - това е най-милото и умно същество! 
Доста се отклоних от тортите, но се надявам, че не ви е било безинтересно.




Първият ден на Бари вкъщи

2 коментара:

  1. Светле, ти си върхЬ!
    Наистина, влюбих се в тортата куфар и в слънчевата система - невероятни - и като идея, и като изпълнение, като нищо ще ти открадна идеите, само дето, признавам нямам майсторството ти, макар и да съм на годините на майка ти:)
    Честито ти и за студентството, както и за осъществената мечта!
    Аз също като татко ти винаги съм била против животно в апартамент и дълги години не позволявам, но у дома вече има не една, а три котки...
    Честно да си призная приех този факт не толкова от любов към животните, тя идва бавно и полека, колкото от обичта към дъщеря ми, разбрах колко щастлива я правят. Така и не мога да се примиря с космите, миризмите и невъобразимия хаос и мръсотия, но...безспорно носят и радост!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще чакам скоро куфар да видя :)
      Иначе моят баща много обича животните. Вкъщи имаме мнооого! От рибки, през канарче, та чак до куче. Преди немска овчарка на двора обаче.
      Иначе не знам при котките как е (аз хич не ги обичам), но пък с малко по-често чистене от преди всичко е ок. Няма миризми, мръсотия... но космите... от тях отърване няма.

      Изтриване